Литературен конкурс за есе

• 

  В обявения по случай 180-та годишнина на Априловото училище конкурс за есе и слово «Трябва веднъж да стане начало» бяха отличени следните текстове на завършили и настоящи ученици на гимназията. За есе в категория випускници  голямата награда получава Михаела Александрова, випуск 2008 г. За есе в категория настоящи ученици голямата награда получава Калоян Христов, 11 а клас

  Грамоти за участие получават - в категория випускници: Ивайло Дончев, випуск 2007 г. и Фения Филипова, випуск 2013 г. В категория настоящи ученици грамоти получават: Моника Станчева от 11 в клас, Николета Колева от 11 а клас, Нанси Соуейд - 9 г клас и Мирела Казакова - 9 г клас.

  Представяме ви наградените текстове.
  

  Трябва веднъж да стане начало…

       Трябва веднъж да стане начало или веднъж да настъпи краят! Да, можем да кажем, че двете твърдения са еквивалентни в нашата ситуация. Винаги сме живели в свят, в който слагаме край на нещо, за да ознаменоваме началото на друго. Способни ли сме днес да сложим край на „празните” технологични ценности и да дадем начален тласък на истински ценните неща в живота ни, като образованието, книгите, колкото и банално да звучи това. Всъщност никак не е клиширано, защото се отдалечаваме до такава степен от истински значимите неща за нас, че дори не говорим толкова често за тях, за да ги наричаме клишета. Да увенчаем с думата край  технологичните средства, без които не можем днес, звучи доста радикално, за това нека се насочим в следната посока. Готови ли сме да живеем с такива приоритети и цели, с каквито е живял спомоществувателят на храма, в който работят заедно и обединяват сили ученици и учители. Можем ли да изведем на преден план в идеалите си целите, да се образоваме, да изберем правилния път и да дадем поне малко от себе си на бъдещите поколения, готови да поемат по нелекия път на науките.

       В мисълта ми се появи думата храм, отнасяща се към училището, в което уча, а именно Национална Априловска гимназия. Обощаващата дума училище е неуместно да  използвам, защото Априловото школо е не просто училище, то е една по-висша форма, обагрена с много история и традиции. Храм, нещо сакрално, нещо силно, устояло на всякакви исторически и политически катаклизми, нещо суверенно.

       Началото, което поставя Васил Априлов, е изумителен жест и дори подвиг, към българския народ, зажаднял за промяна, за нещо ново. Всеки знае за неговото дело и с всеки един учебен ден, идвайки и влизайки в това, закрилящо науката, ядро, ние си спомняме за Априлов. Той е дал тласъка на просвещението, като е сътворил тази обител, но уникалността  идва от това, че поколения учители или бих ги нарекал просветители, са успели да не забравят, дори за миг, Първоначалото. Да предадат на учениците това, което никога не трябва да забравят, то да стане неделима част от тях и да го уважават, както уважават себе си, а това е именно Априловската гимназия и заветът, който тя им оставя.

       Човек, който не се е докоснал пряко до силата, която излъчва гимназията, не би могъл да опише неповторимостта и. В този нов свят всяка година  влизат десетки нови сърца, имащи желанието и волята да видят света през един нов прозорец, гледащ към градината, в която растат плодовете на науката и знанието. Живеейки в реалност, която е низ от изкуствено създадени стандарти и цели, единственното  чисто и натурално място, в което всеки би намерил утеха, е нашата гимназия.

       Светлият подвиг на Априлов  не се състои само в това, че е спомогнал за построяването на прекрасното здание, а в това, че е успял да създаде новия дух на образованието в България. Успял да повлияе върху поколения учещи и работещи в Априловото школо.  А самото то създава традициии, които не рухват с времето, а се заздравяват, изпълнявани стриктно, всяка година.

       В началото започнах с препратка към днешната мода, технологиите и глобализацията. Направих това умишленно, защото тази вековна сграда, наречена Национална Априловска гимназия, е една добродетел на съвремието ни. Не само сградата, а и трудът и неотшумяващите традиции, които кипят вътре в нея. Духът вътре те кара да погледнеш на заобикалящото те ежедневие по друг, по-добър и мъдър начин. Приносът на учителите е да въплътят в теб стремежа към повече и повече знания и, най-важното, чрез много труд да успееш да продължиш идеите на Априлов, оставяйки завет за идващите поколения.

       Храмът, Априловска гимназия, е един положителен контраст на заобикалящата го обща, пасивна маса, с изкривени ценности. Контраст, който би могъл да сложи края на нахлуващата жажда  у хората за всичко, но не и за наука. Контраст, който веднъж е сложил началото и ще продължи да го надгражда, който ще спре да бъде контраст и ще стане обединителна добродетел на народа ни.

  Калоян Христов, 11 а клас

   

  
  

  „Трябва веднъж да стане начало...”

   Тъй различни сме. Като облаци. Няма еднакви.

   И същевременно тъй константно същи в цикъла на случването.

   Търся, търся, търся. Това, което ни свързва. Без значение време, пространство.

   И всяко вълнение на откриването ме кара да чувствам общото още по-осезаемо.

         Васил Евстатиев Априлов. Ти идваш от времето на писмата, каруците, големите разстояния, трудното взаимстване и прилагане на новото. Аз идвам от света на  интернет, глобализацията, интернационализма, масовите комуникации, социалните мрежи. В твоя свят хората са отдалечени, в моя отчуждени. В твоето време идентичността съхранява и е еднозначна на оцеляването, в моето се губим в безликото на колективната идентичност. Иначе казано – парадигмата на корена и изкореняването. Еднаквото убива. Какво можеш да научиш от собственото си отражение, умножено по милиони? Общото е друго. То е функция на корена, еднаквото на изкореняването.

          Търся те, търся те, търся те. Васил Евстатиев Априлов. В общото те търся. За да науча повече за себе си. Откривам те в началото. Твоето начало. Годината е 1831 г. Началото е книга. Прочитането на „Древните и сегашните българи“ от Юрий Венелин е решителният поврат във възгледите ти. Това ли те събуди да събудиш? Така твърдят.

         Това е, това е, това е. Васил Евстатиев Априлов. Това е нашето общо. Тук откривам себе си повече чрез теб. Началото като решителните поврати в живота ни. За тях няма време, пространството е без значение. С теб сме родени в един град, в една година. Разликата е в столетието и заключеното в него. Но то е без значение за възможностите на общото. Ти си постигнал в будуването си толкова много, окрилен от своето начало. Но възможността за него продължава да е жива за всеки от нас. Не смятам, че знаем на какво сме способни. Не смятам, че и ти си знаел. Но веднъж да стане началото... След него всичко друго изглежда като декор на това, за което сме се събудили. Като при теб. Твоят живот не е този на работещия за гръцкия търговец, нито на фабриканта за спиртни напитки или рафиниране на захар, нито на собственика на магазин за хранителни стоки. Това е декорът. Пътят преди началото. Като при твоя съратник и съмишленик Николай Палаузов. Неговият живот не е работата в бакалницата на грък в Одеса, нито притежаването на собствена по-късно. Това е декорът, а срещата с теб – решителният поврат, неговото начало. Да, изглежда, можем да бъдем и началото за някого.

        Дума не може да става – малки мигове няма. Всичко е част от пътя. Всяко търсене е ново разклоняване на дървото в опита му да открие светлина. Но веднъж да стане началото... Тогава идва силата на корена. Търсенето се окрилява от целта. Светлината започва сама да те намира.

         Красиво е. Васил Евстатиев Априлов. Красиво е. Идеята е обща, измеренията на началото – различни за всеки. Ще се опитам да взема от нашето общо, за да дам, окрилена от моето различно.

   Тъй различни сме. Като облаци. Няма еднакви.

   И същевременно тъй константно същи в цикъла на случването.

   Михаела Стефанова Александрова

  Випуск 2008 г., „б” клас, немска паралелка