Национална Априловска гимназия - Диана - творческият хаос

Диана - творческият хаос

  • 1.Представи  се…

    Казвам се Диана Стойнова, родена в Габрово и живяла тук 18 години. Слушам предимно рок и метъл, но нямам против никой друг жанр, освен чалгата. Влюбена съм в изкуството, а най-далечните ми светове са точните науки... Не, че не ги харесвам. Напротив, ужасно много ги уважавам! Просто нямам качества като постоянство, концентрация на вниманието и точност, които са необходими на един човек, поел по пътя им... Затова и се възхищавам на всеки добър физик, математик и особено химик.

    Имам влечение към поезията, вероятно наследено от баба ми, която също като мен е постоянно с лист и химикал в ръка. Постоянно пиша нещо и вкъщи имам десетки тетрадки със стихове, есета на свободна тема, цитати от песни, от стихотворения... И често се случва да изгубя някоя своя творба между страниците, а после да не мога да я открия със седмици.

    Аз съм създател и хореограф на огнена група Black Fire, която съществува вече две години, а с огнено изкуство се занимавам от четири. Друга моя страст са бойните изкуства. Тренирам шотокан карате за седма година, а от скоро и айкидо. Имам намерение по-нататък в живота да се запозная с поне още две-три бойни изкуства.

    2.Какъв е пътят, който измина до днес…

    До четвърти клас бях от "математиците на класа". Ходех по олимпиади и състезания, решавах логически задачи на килограм и просто обожавах числата... Не знам обаче какво се случи с мен после, та така внезапно се разграничих от науките и се отдадох изцяло на изкуството.

    Друго, което се е променило в мен от ранното детство до днес, е отношението ми към рисковете на спорта. До шести клас бях плаха, дори не смеех да се кача на батут, защото мислех, че ще падна отстрани... Но откакто тръгнах на тренировки по карате, постепенно започнах да преодолявам тези свои бариери и към днешна дата съм пробвала почти всичко, от което тогава бих се опасила - ходене на кокили, въртене на огън, акробатика (силно казано; научих само предно салто), каране на скейтборд, качване по високи места и т.н.

    3.Какъв е пътят пред теб? Кои са хоризонтите, към които тръгваш?

    Ще кандидатствам в НСА, като смятам да завърша специалностите треньор по карате и учител по физическо. Мечтая да си създам карате клуб и да уча трениращите на принципите на традиционното карате, т.е. да го практикуват не като спорт, а като истинско бойно изкуство. Надявам се да си създам добре обучена огнена група, с която да имам възможност да творя красиво огнено изкуство.

    4.Кои са литературните светове, в които  се събуждаш?

    Животът ми, мислите ми, чувствата ми са един поетически хаос. Затова и литературният ми свят е по-скоро поезия, отколкото проза. Обожавам творчеството и философията на Атанас Далчев, но за жалост в училище не изучаваме любимите ми негови стихотворения. Друг поет, който много харесвам, е Дамян Дамянов. Почитател съм и на Георги Ангелов, Петя Дубарова, Димчо Дебелянов и разбира се, най-гениалния български поет - Христо Ботев. От английските поети съм фен на Джордж Байрoн, Робърт Бърнс и Пърси Шели. Обичам също да чета случайно попаднали ми произведения на съвременни поети... Оказва се, че съществуват неподозирани таланти, които обаче са непризнати. Отношението ми към превеждането на поезия е особено, така че няма да споменавам автори, които не съм чела в оригинал.

    Нямам навика да чета докрай започнатите романи, но сред тези, които съм завършила почти на един дъх и с огромен интерес, са "Ибрахим и Хатидже" и "Нурбану" на Д. Алтънйелеклиоглу, "Железният светилник" на Димитър Талев, "Пръв сред римляните" на Колин Маккълоу и "Мандухай" на Таня Кинкел (обичам исторически романи). Също обичам да чета книги за приложна психология и детски приказки. Не знам дали "Малкият принц" попада в графа детска литература, но също ми е едно от любимите четива.

    5.Сподели личното си случване в Легендата на Априловото школо.

    На първия учебен ден в 8-ми клас бях много притеснена. Училището ми се струваше огромно, имах чувството, че ще се изгубя в него... Беше ме страх, че учителите ще са прекалено стриктни или пък заядливи. Знаейки, че това е елитна гимназия, се съмнявах в собствените си интелектуални възможности... Дали щях да се справя с материала? След като постигнах целта си да вляза в желаното училище, дали щях да успея да се задържа в него? (Разбира се, няколко пъти съм била на косъм от изключване.)

    В осми клас всички видяхме доста трудности с английския. Толкова много часове имахме, че се е случвало някой да си напише името на теста по математика на латиница. На мен дори ми се е случвало да сънувам на английски или да се събуждам с ускорен пулс, защото насън са ме изпитвали, а не съм си научила думите... Така че, зайчета, ако някой от вас чете това - знайте, че не сте сами. Всички сме минали през това и знаем колко е стресираща първата година. Но щом ние сме се справили, и вие ще успеете! Само не спирайте да учите и накрая ще останете доволни от резултата. И в никакъв случай не следвайте моя пример да не бутвате учебник повече от месец и накрая всичко да ви излезе през носа накуп...

    Ден от училище, който винаги ще помня, е рожденият ми ден в осми клас - 14.10.2015г. Тогава все още със съучениците ми не бяхме особено близки; бяхме си почти непознати... И за моя изненада тези напълно чужди хора ми донесоха три балона с хелий, кексче със свещичка и картичка с пожелание. Това беше ужасно мил жест, който изобщо не очаквах от тяхна страна, имайки предвид отношенията в стария ми клас, където да се случи нещо подобно звучи меко казано абсурдно. Та, в този ден заобичах класа си и осъзнах, че съм късметлийка, щом съм попаднала в него

    В десети клас започнаха по-драматичните ми училищни преживявания. Като най-видния математик на класа, в края на годината бях единствената заплашена от изпит и разбира се, бях доста разстроена от това.Същия ден на помощ се притече госпожа Парахулева, която търпеливо ме успокои и ми вдъхна кураж.Обърна се с призив към целия клас да бъдем на първо място човеци и да се отнасяме към другите като с човеци, защото това е по-важно, от която и да е оценка в училище. Един от най-важните уроци в живота си го научих  в същия час - "Литературата не е, за да ни направи писатели, а за да ни направи хора". Благодаря, госпожо!

    Единадесети клас и дванадесети клас определено бяха най-интересните години за мен. Минах през няколко разговора с директорката за закъснения и отсъствия, в 11-ти едва завърших по три предмета и пробвах издръжливостта на нервите на почти всеки един учител... Но слава, Вселено, в крайна сметка успях да стигна до края на дванадесети клас!

    Искам да благодаря на г-жа Парахулева, г-жа Христова и г-жа Костадинова, че като учителки по литература изпълняват прекрасно дълга си да възпитават у учениците си основните човешки добродетели, освен да преподават изучаваните произведения. Благодаря на г-жа Миланова най-вече за всичко, което ни е научила по английски, но и за богатата обща култура, която ни е дала. Благодаря на госпожа Цонева, че изтърпя толкова дълго време ръб като мен и че никога не ми се обиди за нищо. Благодаря на всички учители, които бяха до мен през тези пет години! Моля да ми простите закъсненията, проспаните часове и безотговорното понякога отношение... Пожелавам Ви следващите ви ученици да са по-отговорни и дисциплинирани!

    Бъдете здрави и щастливи!

    Допиши ме

    Разгърни ме като книга,

    прелисти ме,

    прочети душата ми

    и ми разгадай сюжета

    на съдбата.

    Преживей го с мен.

    Допиши ме.


    Чаша чай

    През ментовите пари

    на болката,

    разбъркана със сребърна лъжичка

    и удавена на дъното,

    трепти нестихналият ми копнеж

    по теб.

    Ще изпиеш ли този чай?


    Плодова салата

    Портокалова кора,

    обелена във форма на сърце,

    ароматно потреперва

    и се разтваря шуптящо

    като пяна в морето.

    Слънцето ми е грейпфрут,

    обагрил небето

    в залязния си розов цвят.

    Птиците рисуват облачни целувки

    от сметана,

    изтъкавайки платното

    на поръсените от дъгата

    захарни пръчици.

    Лятната любов e плодова сала