Национална Априловска гимназия - Мария и пътят, от който тръгват посоки, сприятелявания и двубои

Мария и пътят, от който тръгват посоки, сприятелявания и двубои

  • 1. Представи  се…

    Казвам се Мария Големинова и съм ученичка в 12в клас от випуск 2020 г. Харесва ми да си мисля, че съм търпелив и забавен човек, но това всъщност не са първите думи, с които приятелите ми биха ме описали, ако ги попитате. В свободното си време обичам да рисувам, да играя различни игри и да чета книги, най-вече фентъзи. Когато кажеш, че хобито ти е рисуване, човек би си помислил, че си поне средно добър, но всъщност взаимоотношенията ми с рисуването са малко по-различни. Спокойно мога да кажа, че аз го харесвам, но то мен -  не. Що се отнася до четенето на книги, жанрът фентъзи е наследствено предпочитан в моето семейството ми и от малка раста с приказки за далечни земи, населени с невероятни магически същества, които трябва да преборят немислимо зло и да запазят равновесието в света, надмогвайки страха и откривайки себе си чрез Приключението. Може би заради това смятам скуката за тих убиец и мечтая да се боря с нея с едно-две околосветски пътешествия. Ако успея да се реализирам като културолог, първото нещо, което ще направя, е да си купя билет до Япония.



    2. Какъв е пътят, който измина до днес…

    Моето приключение започва в един буреносен есенен следобед, по конкретно около 18 часа, на 27.09.2001г. в едно невероятно място, което габровци познават като МБАЛ "Д-р Тота Венкова" АД, това беше началото на пътуването, наречено за мен. Три години по-късно в пътя ми се извиси ново предизвикателство наречено социализация или по-познато като: "Мама, тате, баба и дядо трябва да ходят на работа, затова ти отиваш на детска градина!". Ще излъжа, ако кажа, че помня нещо от този период, но явно съм успяла да изградя всички нужни социални умения, защото когато през 2008 година тръгнах на училище, нямах големи разногласия със съучениците си. Благодарение на Първо основно училище "Ран Босилек", което се оказа перфектният трамплин, на 15.09.2015 година се готвех да прекрача за първи път прага на Националната Априловска гимназия. Ако трябва да съм честна, не съжалявам нито за момент, че избрах НАГ. Тук срещнах приятели, съмишленици и ментори, които през изминалите пет години бяха подкрепата, усмивките и понякога отрезвяването, от които имах нужда. Сега е и подходящият момент да спомена, че семейството, което се сформира от 12в клас, може да е малко, с проблеми, понякога неразбрано, често в грешка, познато като заточениците до Библиотеката и хората, започнали междукласна/междусъседска война, НО успя да намери баланса и съм убедена, че се разделяме като Приятели.

    3. Какъв е пътят пред теб? Кои са хоризонтите, към които тръгваш?

    След по-малко от месец ще трябва да си кажа последно сбогом с Гимназията и това ще бъде изключително болезнено, но далеч не е краят на моето пътешествие из  Учебната система. Желая да продължа образованието си в университет,  за съжаление, природата ми на тинейджър не ме оставя и все още не съм решила със сигурност какво искам да е моето поприще. Вариантите, които съм си намислила, са свързани с три посоки – с психологията, която да прерастне в Криминална психология, с културологията като пътешестване и диалог или с философията и поканата към дълбините. Ако успешно завърша Културология, бих искала да обиколя света, както споменах по-горе, и да се запозная с колкото се може повече странни и екзотични култури. От друга страна, много ме влече Психологията и идеята за опознаване на функциите на мозъка и да стигна до разбирането какво кара престъпния ум да работи по начина, по който работи. От трета страна, Философията ми позволява да работя като преподавател по Философски цикъл, а учителската професия всъщност е една моя малка детска мечта. Та личи си, че не съм много сигурна къде ще ме води пътят ми, но определено съм готова да вървя по него и да опозная дебрите на Университета и на Живота.

    4. Кои са литературните светове, в които  се събуждаш?

    Литературният свят, в който се събуждам, е моят всекидневен живот. Смятам, че зад всяка една творба стои образ от реалния живот, който е вдъхновил написването й. Да, вярно е, че книгите могат да ме пренесат в други светове и да ме накарат да изживея приключението заедно с главните герои, и може би ще прозвучи наивно, но смятам, че всеки ден може да бъде приказка. По мое мнение литературата и животът съществуват в симбиоза и взаимно успяват да превърнат и най-обикновения ден в история, която заслужава да бъде разказана. Навиците и ежедневието са смъртните врагове на забавните истории и се оказват единственото оръжие, способно да отнеме красотата от разнообразните и чудновати ежедневни съприкосновения между човека и модерния свят.

    5. Сподели личното си случване в Легендата на Априловото школо.

    Пътят ми в НАГ беше изпълнен с много и динамични приключения. Още през първата си година взех участие в „Шифъра на Априлов“. Самото преживяване е почти неописуемо, имаше забавни интелектуални предизвикателства, много еуфория и усмивки, въпреки че „покорихме“ четвърто място от четири участващи отбора. За щастие успях да се върна в последната си година като жури на Шифъра и да преживея приключението отново, но погледнато првз призмата на оценяващия. За кратко време бях част и от колектива на NAGbook, който ми показа, че всъщност в Гимназията е много лесно да откриеш съмишленици и невероятна компания за разискване на нови и интересни статии и теми. Друго много интересно преживяване, до което успях да се докосна, благодарение на Априловото училище, е невероятната възможност да изготвя проект, заедно с няколко мои съученички и напътствията на госпожа Пенка Петрова и госпожа Силвия Стоянова, проект, който да представим пред БАН, участвайки в техен ежегоден конкурс. И разбира се, най-забавните и незабравими спомени си остават екскурзиите, които госпожа Емилия Антонова ежегодно организира, от които се прибираш изморен, но винаги видял нещо ново и вълнуващо.