Национална Априловска гимназия - Габриела - Каквото сърцето проповядва

Габриела - Каквото сърцето проповядва

  • Привет, Априловци! Казвам се Габриела Симеонова и съм една многото, но все пак избраните, които имаха честта да се докоснат до същината и магията на Априловото школо. Преди 4 години аз престъпих прага на своя духовен дом и станах част от общност, позната по света със своите добродетели. Смея да твърдя, че научих много истини както за света, така и за себе си, изпитах много цветни емоции и преживях вълшебни моменти с моите спътници в това приключение.

    Днес, когато не посрещаме сутрините между стените на нашия храм на знанието, а  се „събираме” пред екраните, за да хвърлим все пак малко светлина в мрачните си летни дни, Априловото школо продължава да поддържа искрата на знанието вътре в нас- все така непримирима с духовната леност и невежеството. Днес, след малко повече от 185 години, нашата общност е разпръсната по всички знайни и незнайни кътчета на света, продължавайки да изпълнява отговорната си мисия - да образова непросветените, да помага на безсилните и да дарява светлина. Днес, макар и в тежки времена, най-светлите български празници са отново пред затворените ни врати, за да ни напомнят, че трябва да продължим делото и да не угасваме пред трудностите.

    Пожелавам на всеки един от нас да не спира да се бори с тъмнината както в себе си, така и в околните, да продължаваме да покоряваме величествените върхове на безкрайните ни възможности, защото искрено вярвам, че където и да сме ние носим завета на Априлов в ума и сърцето и той ще ни даде сили да се преборим с всяко изпитание. Ние сме различните! Ние сме можещите! Нека го докажем на себе си на света за пореден път. Честит празник!

    Биографична бележка:

    Габриела Момчилова Симеонова е ученик от 11 г клас, профил английски език, през годините изгражда свой усет към словото, участвайки в различни конкурси, олимпиади, състезания – чуждоезични и български.

    Притежава способността да се вглежда критично в заобикалящия свят, с умело вплитане на ирония и самоирония в интерпретацията на сериозни и значими теми. Нейните философски и публицистични есета получават признание в конкурси като  Национален конкурс за есе и стихотворение „Венчайте България с лаврови венци” (2020г.), в VII Национален литературен конкурс „Стамен Панчев”. Втора награда в литературен конкурс „Жената, майката и даряването на добро” на дружество „Майчина грижа“, участие в националния кръг  на ученическия конкурс „Млад писател“ 2019 г., както и предстоящо участие в събитие по инициатива на Американския университет- Benjamin Franklin’s Legacy Program  (2020г.)

    Тази година Габриела бе избрана за асистент на националното знаме.

    Един от наградените текстове на Габриела в националния конкурс „Млад писател“, 2019 г.

    Не успях…

    Опитах да се науча, но не успях! Просто сърцето отказва да приеме, че е възможно някаква малка метална кутийка за замени отношенията между хората,     че едно „кликване” може да замени топлината на допира, че едно сърце струва колкото  кола или най-много колкото зимните ѝ гуми. Преди време нещата стояха по друг начин. Явно хората са били достатъчно наивни да помагат, без да искат да нищо в замяна, да обичат отвъд видимите граници и да живеят така сякаш всеки ден е последен.  Толкова пропилени години в създаване на литература, музика и изкуство, изградени точно върху тези стари и „безсмислени“ идеи като любов, вяра, щастие. Жалко, че още преди векове не сме били достатъчно „просветени“ да се впуснем стремглаво в  поп-фолк индустрията  или в богатствата на Фейсбук, който днес носят истинския смисъл на стойностното съществуване. Нека не съжаляваме за изгубеното време, а се радваме, че след толкова векове на чужда тирания, най-накрая сме свободни да правим абсолютно и само каквото сърцето проповядва.

    Тежи ми, че съм различна. Искам да се променя. Искам да бъда като останалите. Искам да не ме интересува нищо друго освен какво ще ям след половин час и кога ще се прибера, за да се наспя. Искам забързаното ежедневие да ме погълне, да ми покаже, че нещата всъщност са много по- простички и не си струва да се опитвам да правя каквото и да е. Искам да се пусна по течението и безсрамно да отброявам времето до самия край. Защо другите могат, а аз не? Защо останалите са наградени със сладкото невежество, а аз не? Може би съм прегрешила в предишния живот, но не нека не намесваме религията. Тя днес също е отживелица. Църквите са заменени с барове, но Господ така и не разбрах с какво успяха да го заменят. Страх ме е дори да предполагам.

    След толкова лутане из обществото и изучаване на новата ценностна система открих всичко, което ми е необходимо. Разбрах, че дълги години съм грешала общо взето за всичко. Разбрах, че успехът всъщност няма нищо общо със състоянието на духа на индивида или подобни отживелици. Успехът просто и ясно си е равен на парите. Разбрах, че да бъдеш успешен, зависи от това каква кола караш, колко пластични операции  имаш и, разбира се , колко харесвания събираш във Фейсбук. 

    Бях, видях и разбрах, но отново ми прости, Господи, че не се промених, въпреки че опитах безброй пъти. Умът иска, но пустото сърце не дава. Прости ми, отново не успях. И знаеш ли какво - зверски боли!